По върховете има слънце и лазури.

 Безоблачни са хубавите дни.

 Но често  там бушуват зимни бури,

 в безслънцие във студ и във мъгли.

Небето често е изкъпано и чисто.

 Омайва ни божествен аромат...

 Красива е, когато се разлисти,

 а сенките поднасят летен хлад.

През зимата навсякъде е бяло.

 Но много често урвите гърмят.

 Понякога там времето е спряло

 и никъде човек не вижда път!

А аз през лятото обичам планината...

 Тук струните в душата ми трептят!

 Новороден се чувствам в тишината!

 Мечтите  ми до Седното летят!

Защо, се питам, не живеем в планините?

 Нали най-готино човек е там...

 О, стръмни са пътеките към първенците 

 и всеки трябва  да ги качва  сам!