Feb 28, 2013, 1:51 PM

За върховете

663 2 0

По върховете има слънце и лазури.

 Безоблачни са хубавите дни.

 Но често  там бушуват зимни бури,

 в безслънцие във студ и във мъгли.


Небето често е изкъпано и чисто.

 Омайва ни божествен аромат...

 Красива е, когато се разлисти,

 а сенките поднасят летен хлад.


През зимата навсякъде е бяло.

 Но много често урвите гърмят.

 Понякога там времето е спряло

 и никъде човек не вижда път!


А аз през лятото обичам планината...

 Тук струните в душата ми трептят!

 Новороден се чувствам в тишината!

 Мечтите  ми до Седното летят!


Защо, се питам, не живеем в планините?

 Нали най-готино човек е там...

 О, стръмни са пътеките към първенците 

 и всеки трябва  да ги качва  сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....