5.12.2013 г., 22:53

Забавен каданс

894 0 12

Забавен каданс

 

Студено е като в безмълвен филм.

Хора лутат се напред  - назад…

Търсят нещо важно, сякаш с цел…

Нищо не намират и започват пак!

 

Утре търсят  пак, дори тършуват…

Лицата им безизразно се трудят…

Бъркат, ровят от неистова надежда,

че светлина сами ще си възбудят!

 

Гръб изправят, капка пот, някаква усмивка…

За момент встрани поглеждат, факт!

Няма нищо, никого около тях…

И усърдно търсене започва в такт.

 

Спри! Замръзва всичко в кадър – стоп!

Май открихме нещо съвършено ново?!

Лентата-живот се връща с бясна скорост…

Старт - оптимистично търсене отново!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Все не ни стига и недооценяваме това, което имаме и е до нас и търсим нещо по-добро. Ясно е, че след като го загубим, започваме да го ценим и после цял живот търсене, търсене...
  • И така в търсене живота минава.А най-значимото е съвсем близо до нас .Но сякаш сме слепи за него.
  • краят е винаги едно ново начало, а който търси - намира!!
  • Благодаря ви, Васил, Камен! Така сме устроени,, винаги да се стремим към нещо по-различно, по-добро...Не се задоволяваме с това, което имаме...Все не ни достигат чувства, обич...
  • Човекът е търсещо същество! Поздрав за хубавия стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...