Заблуда...
Колко заблуда, колко детски мечти?
Колко надежди, колко сладки лъжи?
Но събудих се. И нямаше нищо.
Празен бе светът. Тъмна бе луната.
Любовта беше ми всичко.
Но тръгна си тя. Изгасна света.
Лутах се като слепец
сред дверите на душата запустели.
Стенах като просяк, надявах се като глупец
сред океана от думите ми онемели.
Болката отми фасадната заблуда.
Зърнах през процепа реалността.
Ах, колко огорчително жесток и грозен е света?
Колко силно почувствах аз студа,
обзел тъмно ми сърце и изгоряла ми душа?
Дори и там не я открих. Бягаше от мен.
Колкото и обич да ѝ подарих, нямаше ни ден,
в който да я почувствам по-близо до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dark Shadow Всички права запазени
