Колко заблуда, колко детски мечти?
Колко надежди, колко сладки лъжи?
Но събудих се. И нямаше нищо.
Празен бе светът. Тъмна бе луната.
Любовта беше ми всичко.
Но тръгна си тя. Изгасна света.
Лутах се като слепец
сред дверите на душата запустели.
Стенах като просяк, надявах се като глупец
сред океана от думите ми онемели.
Болката отми фасадната заблуда.
Зърнах през процепа реалността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Недей да гониш вятъра... Илюзията е красива и мечтана, но не е истинска...