17.10.2007 г., 20:59

Забрава

1.1K 0 1
Така и не посмях да ти кажа
колко искам да съм с тебе...
Може би ме беше страх
да не би да те обикна и накрая пак да бъда наранена...
Но всъщност аз вече те обичах
и от това, че премълчах,
сърцето ми изгаря и ще стане то на прах...
Опитвах се да те забравя,
но така и не успях....!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина Пламенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това предубедеността и страховете са голяма спирачкапо пътя към бленуваното щастие..

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...