Oct 17, 2007, 8:59 PM

Забрава

Poetry

1.1K 0 1

Така и не посмях да ти кажа
колко искам да съм с тебе...
Може би ме беше страх
да не би да те обикна и накрая пак да бъда наранена...
Но всъщност аз вече те обичах
и от това, че премълчах,
сърцето ми изгаря и ще стане то на прах...
Опитвах се да те забравя,
но така и не успях....!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

^l^ (Нежното Ласо)

Това предубедеността и страховете са голяма спирачкапо пътя към бленуваното щастие..

2007-10-17T21:33:24+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0