Oct 17, 2007, 8:59 PM

Забрава

Poetry

1.1K 0 1

Така и не посмях да ти кажа
колко искам да съм с тебе...
Може би ме беше страх
да не би да те обикна и накрая пак да бъда наранена...
Но всъщност аз вече те обичах
и от това, че премълчах,
сърцето ми изгаря и ще стане то на прах...
Опитвах се да те забравя,
но така и не успях....!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

^l^ (Нежното Ласо)

Това предубедеността и страховете са голяма спирачкапо пътя към бленуваното щастие..

2007-10-17T21:33:24+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0