8.07.2009 г., 22:19 ч.

Забрава 

  Поезия » Бели стихове
788 0 5

 

 

нощта рисуваше усещане

за някаква далечна близост

красиви

нежни очертания

въздишаха

в космическа омая

но заваля мъгла

и спуснаха се облаци

нощта изчезна

като че никога не е била

деменцията

за бивши чувства

и слова

не ще затихне

сякаш

а може би ще се стопи

в блаженството

на следващата

страст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиви

    нежни очертания

    въздишаха

    в космическа омая

    но заваля мъгла

    и спуснаха се облаци

    нощта изчезна

  • както сама казваш, всяко нещо има своя край и последващо начало
  • ще...записано е...във времето.
    с обич.
  • като миг
  • Странно е защо подобен стих е подминат с мълчание..., като се има предвид факта, че под някакви невероятни безсмислици често намирам десетки суперлативи...
    "деменцията

    за бивши чувства

    и слова

    не ще затихне

    сякаш

    а може би ще се стопи

    в блаженството

    на следващата

    страст"
    Поздрави, Христова!
Предложения
: ??:??