Jul 8, 2009, 10:19 PM

Забрава

1.1K 0 5

 

 

нощта рисуваше усещане

за някаква далечна близост

красиви

нежни очертания

въздишаха

в космическа омая

но заваля мъгла

и спуснаха се облаци

нощта изчезна

като че никога не е била

деменцията

за бивши чувства

и слова

не ще затихне

сякаш

а може би ще се стопи

в блаженството

на следващата

страст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • красиви

    нежни очертания

    въздишаха

    в космическа омая

    но заваля мъгла

    и спуснаха се облаци

    нощта изчезна

  • както сама казваш, всяко нещо има своя край и последващо начало
  • ще...записано е...във времето.
    с обич.
  • като миг
  • Странно е защо подобен стих е подминат с мълчание..., като се има предвид факта, че под някакви невероятни безсмислици често намирам десетки суперлативи...
    "деменцията

    за бивши чувства

    и слова

    не ще затихне

    сякаш

    а може би ще се стопи

    в блаженството

    на следващата

    страст"
    Поздрави, Христова!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...