Загърбили сме малките неща,

които са основа на живота.

Препускаме с ръждясали сърца

към техниката сръчна и робота.

Забравили сме скръбната земя,

която стене жално от товара.

Пресовани в бетонна хладина

отхвърляме природата, олтара.

Затворили сме времето в ковчег,

пестим от поглед и ръка отсреща.

Пледираме изкуствен интелект,

а не сълза отронена гореща.

Заключили сме детските мечти,

доскоро драскали сърца в бетона.

Прехвърляме неопитно стрели

и чакаме надеждата на склона…