Забрава
471
0
1
Загърбили сме малките неща,
които са основа на живота.
Препускаме с ръждясали сърца
към техниката сръчна и робота.
Забравили сме скръбната земя,
която стене жално от товара.
Пресовани в бетонна хладина
отхвърляме природата, олтара.
Затворили сме времето в ковчег,
пестим от поглед и ръка отсреща.
Пледираме изкуствен интелект,
а не сълза отронена гореща.
Заключили сме детските мечти,
доскоро драскали сърца в бетона.
Прехвърляме неопитно стрели
и чакаме надеждата на склона…
© Наташа Басарова All rights reserved.
