22.02.2025 г., 12:03 ч.

Забравата пред спомена безсилна 

  Поезия
5.0 (5)
118 0 4
И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна,
гробарите ще пият. Само те.
Нощес перца от ангели ще паднат,
над гробче малко – снимка на дете...
И пак съм тук. Накриво кръста килнат,
изправям го, разсъмва уж. Тъма.
Забравата пред спомена безсилна,
си знае – ще си тръгне. Сам-сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
  • Тя не е самотна – има десет котки, дълга бяла рокля, спомени от сватба. Има предпазливост в нейната ...
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...

Още произведения »