Забравата пред спомена безсилна
И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
гробарите ще пият. Само те.
Нощес перца от ангели ще паднат,
над гробче малко – снимка на дете... И пак съм тук. Накриво кръста килнат,
изправям го, разсъмва уж. Тъма.
Забравата пред спомена безсилна,
си знае – ще си тръгне. Сам-сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
