Забравена!

22.08.2007 г., 9:00 ч.

Поезия

622 0 12

Вятърът избяга,
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.
Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?
Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Забравена!

Искате да прочетете повече?

Предложения