22.08.2007 г., 9:00 ч.

Забравена! 

  Поезия
586 0 12
Вятърът избяга,
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.

Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?

Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??