Забравена!
Вятърът избяга,
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.
Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?
Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.
Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?
Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
