Забравена мечта край мен се спря
Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз,
а тя ми хвърли лятната си шапка,
един чадър и недопушен фас,
и вече неработеща запалка...
"Защо си тук?" усмихнах ù се криво,
а тя потрепна, сякаш неразбрала
и бръчка на лицето ù красиво
следа от болка беше начертала.
Затрупах я с безсмислени въпроси.
Какво очаквах? Тя се инатеше!
Под пясъка зари крачета боси,
в очите ù обида се четеше...
"Измамница..." горчиво промълвих,
а тя пресегна се и ми свали звездица,
очите си, от блясък заслепени, скрих,
тя се наежи като дива птица.
"Върви си!" аз ядосано извиках
и свих юмрук, готова за атака.
От пътя си тя леко ме изтика
и плъзна се сама към полумрака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
Поздрави!
