Забравени
405
0
0
С болка си отива
нашето поколение.
Нито създаденото от нас
нито обичта ни.
Потъваме в забвение.
Не можем да работим
нито да даваме.
Ненужни сме вече.
Хайде на село,
хайде в "дома",
само от очите ви
по-надалече.
А ето го блока,
в който живяхме.
Дърветата, цветята,
които посяхме.
И когато минете от там,
обръщате лицето.
Браво, добре си учите
детето.
Но явно забравихме
само
да ви дадем сърце,
което да боли,
щом извикате
татко, мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
