С болка си отива

нашето поколение.

Нито създаденото от нас

нито обичта ни.

Потъваме в забвение.

Не можем да работим

нито да даваме.

Ненужни сме вече.

Хайде на село,

хайде в "дома",

само от очите ви

по-надалече.

А ето го блока,

в който живяхме.

Дърветата, цветята,

които посяхме.

И когато минете от там,

обръщате лицето.

Браво, добре си учите

                   детето.

Но явно забравихме

                  само

да ви дадем сърце,

което да боли,

щом извикате

татко, мамо.