Dec 10, 2014, 7:39 AM

Забравени

  Poetry » Civic
407 0 0

С болка си отива

нашето поколение.

Нито създаденото от нас

нито обичта ни.

Потъваме в забвение.

Не можем да работим

нито да даваме.

Ненужни сме вече.

Хайде на село,

хайде в "дома",

само от очите ви

по-надалече.

А ето го блока,

в който живяхме.

Дърветата, цветята,

които посяхме.

И когато минете от там,

обръщате лицето.

Браво, добре си учите

                   детето.

Но явно забравихме

                  само

да ви дадем сърце,

което да боли,

щом извикате

татко, мамо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...