AtanasDalchev (Гео Милев)
1 1
23.05.2023 г., 7:17 ч.  

Забравени и заровени 

  Поезия
367 2 5

I.

Дните минават...

Дните тъгуват...

 

Спомените възкръсват...

Спомените изчезват...

 

Животът преминава, всичко се променя.

Колелото се завърта и ние сме начело,

но какво да правя? Сълзи роня.

Всичко се изплъзва и има ново начало.

 

Дните минават и спомените възкръсват...

Дните тъгуват и спомените изчезват...

 

Всичко е ясно! Ние сме хора. 

Да не сме специални?

Ходим,

спим,

пеем,

ядем,

дишаме,

говорим, 

спим,

мислим,

търсим, 

създаваме,

разрушаваме,

вярваме,

но какво? Да не би да живеем?

 

II.

Правим спомени и снимки.

Създаваме мигове незабравими.

Щастието ни обзема и го закичваме в рамки,

правим ги предмети, зарастващи рани.

 

Забравяме, че живота е прост!

Животът е логичен!

Снимките са хората, които ще възкръснат

в момента мрачен.

 

Половината забравени...

Пък те ни направиха хора!

 

Ох, тез стихове са тъй сложни и трудни!

И аз не знам какво да правя!

Душата ми плаче и минава

по потоци,

по седенки,

из красоти, 

воденици,

планини,

но това да не би да помага!

 

Таз рана люта, отворена от предателства и злоба

ни убива и злокобно минава

по човечността, оставена ни от човешката рода!

 

III.

И в тъй тез последни редове

споделям, моля се,

под мелодия дръзка,

а цигулката бавно облекчение пуска!

 

О, приятели забравете!

Спомените лоши на грехове и поквари,

нека ги счупим и преглътнем, горете, горете,

но не пак да сме приятели!

© Гео Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Приятел е този, който знае всичко за теб, и въпреки това те обича »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??