Забравено
Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.
То някога било е леко
и пухкаво било, красиво,
затопляло леглото меко
и чувствало се като живо.
Сега захвърлено е в нищото,
да бъде на молците угощение,
понеже топлината на огнището
е заменена с парно отопление.
Ако случайно някой го открие,
какво ще е това – спасение?
Дали с любов ще се завие,
или ще гледа с отвращение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Всички права запазени
