Jul 13, 2010, 10:01 AM

Забравено 

  Poetry
608 0 3


Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.

То някога било е леко 
и пухкаво било, красиво,
затопляло леглото меко
и чувствало се като живо.

Сега захвърлено е в нищото,
да бъде на молците угощение,
понеже топлината на огнището
е заменена с парно отопление.

Ако случайно някой го открие,
какво ще е това – спасение?
Дали с любов ще се завие,
или ще гледа с отвращение...



© Антон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??