Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.
То някога било е леко
и пухкаво било, красиво,
затопляло леглото меко
и чувствало се като живо.
Сега захвърлено е в нищото,
да бъде на молците угощение,
понеже топлината на огнището
е заменена с парно отопление.
Ако случайно някой го открие,
какво ще е това – спасение?
Дали с любов ще се завие,
или ще гледа с отвращение...
© Антон All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
