Забравѝ
Забравѝ как се казвах довчера.
Този влак е за невъзвращенци.
Път без изход погълна ме черен.
Укротен и умиротворен си.
Претърсѝ си до дъно сърцето
и одухай му всяка прашинка,
програмирай го общоприето,
далновидно да стане машинка.
Отхвърлѝ всякакви изненади,
пулса му заздрави, регулирай.
Късно е за заря, канонади,
предпазѝ го от сън дерайлирал.
Непрактично е да се сбогува,
в бездихание глъхне след огън.
Престорѝ се на глух, недочуващ,
пръстена ми пусни пред бездомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
