Забравѝ
Забравѝ как се казвах довчера.
Този влак е за невъзвращенци.
Път без изход погълна ме черен.
Укротен и умиротворен си.
Претърсѝ си до дъно сърцето
и одухай му всяка прашинка,
програмирай го общоприето,
далновидно да стане машинка.
Отхвърлѝ всякакви изненади,
пулса му заздрави, регулирай.
Късно е за заря, канонади,
предпазѝ го от сън дерайлирал.
Непрактично е да се сбогува,
в бездихание глъхне след огън.
Престорѝ се на глух, недочуващ,
пръстена ми пусни пред бездомен.
© Светличка All rights reserved.
