Забравих да дишам от погледа ти,

когато за първи път в него бях…

Забравих да дишам от дъха ти,

когато за първи път го вдишах.

Забравих да дишам от нощта

в която с Луната се сляхме…

Забравих да мечтая с звездите,

жадувайки огъня в очите ти…

Забравих да дишам от деня

в който с лъчите си ме огря.

Забравих да дишам от силата

на тези сълзи от щастие…

Забравих да дишам в устните ти

но за първи път всъщност дишах…

Забравих и как съм дишала преди,

как съм заспивала нощем без тях…

Забравих да дишам в усмивката ти,

но със всяка твоя усмивка дишам аз.

Забравих и как съм дишала преди,

и дори как съм се събуждала без нея…

Забравих да дишам с целувката ти,

с онази първа целувка, помниш ли ?!

Заравих да дишам, сякаш че съм под вода,

и да дишам без нея вече не мога аз…

Забравих да дишам в обятията ти,

когато разплете ме цялата в тях…

И разплете корсета на устните ми,

и забравих да дишам, да дишам аз…

И забравих да дишам в диханието ти

заровила сърцето си в твоето сърце…

И забравих да дишам тихо без думи

и знам в друго време и свят пак ще те обичам…