Забравих да дишам…
Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта
в която с Луната се сляхме…
Забравих да мечтая с звездите,
жадувайки огъня в очите ти…
Забравих да дишам от деня
в който с лъчите си ме огря.
Забравих да дишам от силата
на тези сълзи от щастие…
Забравих да дишам в устните ти
но за първи път всъщност дишах…
Забравих и как съм дишала преди,
как съм заспивала нощем без тях…
Забравих да дишам в усмивката ти,
но със всяка твоя усмивка дишам аз.
Забравих и как съм дишала преди,
и дори как съм се събуждала без нея…
Забравих да дишам с целувката ти,
с онази първа целувка, помниш ли ?!
Заравих да дишам, сякаш че съм под вода,
и да дишам без нея вече не мога аз…
Забравих да дишам в обятията ти,
когато разплете ме цялата в тях…
И разплете корсета на устните ми,
и забравих да дишам, да дишам аз…
И забравих да дишам в диханието ти
заровила сърцето си в твоето сърце…
И забравих да дишам тихо без думи
и знам в друго време и свят пак ще те обичам…
© Лили Вълчева All rights reserved.
