Забравихме какво е да обичаме,
а търсехме любов,
все забързани нанякъде тичаме
в този живот суров.
Забравихме как прошка да поискаме
и търсихме в другия вина,
забравихме в очите да се гледаме
и тънехме в болезнена самота.
Забравихме да си споделяме
и към друг отправяхме зов,
можехме само да си спомняме
и да мечтаем за живот нов.