3.03.2014 г., 14:50

Забравил ме е вятърът

729 0 2

Забравил вятърът 

навярно,

как грабваше ме 

в шепите си - сито.

Отсяваше дъжда 

и неуморно

пресичахме 

посоките със него.

Забравил е

как галеше косите

и как ми шепнеше 

"обичам".

Високо в синьото 

над хребетите

прегръщах го... 

а днес сънувам. 

Затъкнаха се 

облаците сиви

без моя вятър луд, 

да ги разбули,

защото просто 

ме забрави...

и все вали, 

вали, не спира...



 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...