Забравил вятърът
навярно,
как грабваше ме
в шепите си - сито.
Отсяваше дъжда
и неуморно
пресичахме
посоките със него.
Забравил е
как галеше косите
и как ми шепнеше
"обичам".
Високо в синьото
над хребетите
прегръщах го...
а днес сънувам.
Затъкнаха се
облаците сиви
без моя вятър луд,
да ги разбули,
защото просто
ме забрави...
и все вали,
вали, не спира...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ще се разпролети скоро и ще си спомни 