Забравил вятърът
навярно,
как грабваше ме
в шепите си - сито.
Отсяваше дъжда
и неуморно
пресичахме
посоките със него.
Забравил е
как галеше косите
и как ми шепнеше
"обичам".
Високо в синьото
над хребетите
прегръщах го...
а днес сънувам.
Затъкнаха се
облаците сиви
без моя вятър луд,
да ги разбули,
защото просто
ме забрави...
и все вали,
вали, не спира...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ще се разпролети скоро и ще си спомни 