17.10.2014 г., 21:38 ч.

Забравяме II 

  Поезия » Друга
405 0 1
Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи
изчезват някъде в небитието.
Издирва ги старателно ума ни,
но мястото им мигом е заето.
По-лесно ни е. Даже по-практично.
Насилствено понякога забравяме.
Нормално е и няма нищо лично.
Не се корим на глас. Не съжаляваме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??