Забравяме II
Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи
изчезват някъде в небитието.
Издирва ги старателно ума ни,
но мястото им мигом е заето.
По-лесно ни е. Даже по-практично.
Насилствено понякога забравяме.
Нормално е и няма нищо лично.
Не се корим на глас. Не съжаляваме.
Естествено го правим – както дишаме.
Забравяне – до виртуозност го умеем.
В стремежа да зачеркнеме излишното,
забравяме дори защо живеем.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
