Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи
изчезват някъде в небитието.
Издирва ги старателно ума ни,
но мястото им мигом е заето.
По-лесно ни е. Даже по-практично.
Насилствено понякога забравяме.
Нормално е и няма нищо лично.
Не се корим на глас. Не съжаляваме. ...