14.09.2025 г., 18:20

Зачеркната молитва

258 3 2
ЗАЧЕРКНАТА МОЛИТВА   Аз вече съм наясно с този свят. Приех го – и отказвам да му вярвам. Реди ми хляб, две риби за обяд! – и ги краде! – по-хищен и от гарван.   Зачеркнах невъзможните неща, с които моят мил живот ме сблъска. Спрях вече тъпи книги да чета. Душата си да стягам с вратовръзка.   Не искам като гнусен политик на черното! – да казвам, че е бяло. И да се гледам! – колко съм велик, в лъжливото до ужас! – огледало.   И да се надам в задния ми джоб с последния си лев! – дано ми стигне, да купя Свободата си на роб! – вървял през рой химери – и енигми.   Молитвата си, Господи, чета. Дали ме чуваш в стихналата черква? Зачеркнах невъзможните неща! – и с тях навярно? – себе си зачеркнах.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сал един си на света?Робите са много!
    Верди написа песента в минорен слоган...
  • И да се надам в задния ми джоб
    с последния си лев! – дано ми стигне,
    да купя Свободата си на роб! –
    вървял през рой химери – и енигми.

    Няма такава поезия!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...