Зад бездушните сгради от грапав бетон...
Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря
и, оцапвайки с руж небесата лениви,
се опита да влее от свойта заря
и в сърцата им сиви.
Те дори не повдигнаха вежди с мотив,
че са виждали номера пъти хиляда.
Но, когато си влюбен, светът е красив
и вселената – млада.
Делтапланер откриваш във всяко перце,
нотна стълбица, мислиш, е пътят на влака,
всеки залез следиш с разтуптяно сърце,
като цирков спектакъл,
и, угасне ли яркият дневен фенер,
възцари ли се нощ под небесната тента,
елегантен намираш костюма ѝ чер
с млечно-бялата лента.
И, обърнал нарочно глава настрани,
пренебрегнал безбройни звезди-хубавици,
се потапяш, подобно гмурец в дълбини,
в две искрящи зеници...
Да, и аз дъх поех и се гмурнах на лов
за корали, седеф, и за перлени миди.
Но на дъното легнал бе звярът на Йов,
гълтащ, който го види.
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Думи, думи...и на края...нищо
-
Аз пък съм на мнението на Верлен, който казва "Музиката преди всичко".
-
Тоше, можеш да бъдеш провъзгласен от дамите за най-романтичния Поет...Майсторски строфи, поднесени с въображението ти и замах на художник...(не знам дали ще напиша нещо за младата кралска двойка днес, но се радвам повече, че спрях тук). Барона
-
Поздрав!
-
Благодаря на харесалите, че го казаха "на висок глас". Това стихче е от края на януари -- някакво зимно-бетонно ми беше тогава.
Роси, няма как -- и от камък вода ще вадим, както в приказката
-
Едно от любимите ми - изстискал си бетона до последна капка романтика
-
Меко казано, много ми хареса.
Слагам си го във Фейсбук. -
Красиво тече стихото ти, затова звярът на Йов ми дойде изненадващо
Интересна форма! -
Поздрав за хубавото стихотворение, Тошко!
-
От сивите сгради стигнах до морските дълбини,просто ритъмът ме водеше!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
