Зад бездушните сгради от грапав бетон...
Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря
и, оцапвайки с руж небесата лениви,
се опита да влее от свойта заря
и в сърцата им сиви.
Те дори не повдигнаха вежди с мотив,
че са виждали номера пъти хиляда.
Но, когато си влюбен, светът е красив
и вселената – млада.
Делтапланер откриваш във всяко перце,
нотна стълбица, мислиш, е пътят на влака,
всеки залез следиш с разтуптяно сърце,
като цирков спектакъл,
и, угасне ли яркият дневен фенер,
възцари ли се нощ под небесната тента,
елегантен намираш костюма ѝ чер
с млечно-бялата лента.
И, обърнал нарочно глава настрани,
пренебрегнал безбройни звезди-хубавици,
се потапяш, подобно гмурец в дълбини,
в две искрящи зеници...
Да, и аз дъх поех и се гмурнах на лов
за корали, седеф, и за перлени миди.
Но на дъното легнал бе звярът на Йов,
гълтащ, който го види.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
