RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
15.08.2016 г., 17:15 ч.

Зад дъгата 

  Поезия » Любовна
322 1 6

ЗАД ДЪГАТА 


Р.Чакърова 

 

Случаен вятър с нежност ме погали, 
а толкова прилича на ръцете ти... 
Дали и той, докосвайки, познал е 
какво сънувам и какво усещам?... 


Едва ли... Вятър е. И все прегръща. 
Дори зад спомените да се крия. 
Макар че, полъхът му ме превръща 
в птица... Случва се магия... 


Разпервам пак крилете си за полет. 
Дори и да те няма - ще летя. 
Почти до върховете на тополите. 
Почти до слънцето. Почти до любовта. 


Ако я стигна, ще е цяло чудо... 
Като това, че всъщност, оживях. 
Ако не беше вятърното влюбване, 
навярно да съм песен вече щях... 


Дъгата пъстра силно ме разтърси -
преминах я.  Зад нея няма нищо... 
А вятърът отново ме потърси. 
И мислите ми палаво разнищи. 


Разплете ги, заплете ги наново. 
Не устоях и също го поисках. 
Довечера ще питам тайно совите 
дали и ти си някъде наблизко... 

 

Юни 2016'


 

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих, Роси! Браво!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Хареса ми...
  • Интересна творба!Поздравление!
  • Благодаря, Лили!
  • "Случаен вятър с нежност ме погали,
    а толкова прилича на ръцете ти...
    ...
    Ако не беше вятърното влюбване,
    навярно да съм песен вече щях...

    Дъгата пъстра силно ме разтърси -
    преминах я. Зад нея няма нищо...
    А вятърът отново ме потърси.
    И мислите ми палаво разнищи.

    Разплете ги, заплете ги наново.
    Не устоях и също го поисках.
    Довечера ще питам тайно совите
    дали и ти си някъде наблизко..."

    Възхитително!
Предложения
: ??:??