Зад дъгата

15.08.2016 г., 17:15 ч.

Поезия » Любовна

391 1 6

ЗАД ДЪГАТА

Р.Чакърова

Случаен вятър с нежност ме погали,
а толкова прилича на ръцете ти...
Дали и той, докосвайки, познал е
какво сънувам и какво усещам?...

Едва ли... Вятър е. И все прегръща.
Дори зад спомените да се крия.
Макар че, полъхът му ме превръща
в птица... Случва се магия...

Разпервам пак крилете си за полет.
Дори и да те няма - ще летя.
Почти до върховете на тополите.
Почти до слънцето. Почти до любовта.

Ако я стигна, ще е цяло чудо...
Като това, че всъщност, оживях.
Ако не беше вятърното влюбване,
навярно да съм песен вече щях...

Дъгата пъстра силно ме разтърси -
преминах я. Зад нея няма нищо...
А вятърът отново ме потърси.
И мислите ми палаво разнищи.

Разплете ги, заплете ги наново.
Не устоях и също го поисках.
Довечера ще питам тайно совите
дали и ти си някъде наблизко...

Юни 2016'

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-08-16T08:09:09+03:00

Хубав стих, Роси! Браво!
valcanyon (Валентин Миленов)

2016-08-16T07:52:59+03:00

Много хубаво стихотворение!
contessa (Светла Асенова)

2016-08-16T00:02:16+03:00

Хареса ми...
stoyna (Стойна Димова)

2016-08-15T23:18:48+03:00

Интересна творба!Поздравление!
RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)

2016-08-15T22:36:40+03:00

Благодаря, Лили!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-08-15T17:20:37+03:00

"Случаен вятър с нежност ме погали,
а толкова прилича на ръцете ти...
...
Ако не беше вятърното влюбване,
навярно да съм песен вече щях...

Дъгата пъстра силно ме разтърси -
преминах я. Зад нея няма нищо...
А вятърът отново ме потърси.
И мислите ми палаво разнищи.

Разплете ги, заплете ги наново.
Не устоях и също го поисках.
Довечера ще питам тайно совите
дали и ти си някъде наблизко..."

Възхитително!