ЗАД ДЪГАТА
Р.Чакърова
Случаен вятър с нежност ме погали,
а толкова прилича на ръцете ти...
Дали и той, докосвайки, познал е
какво сънувам и какво усещам?...
Едва ли... Вятър е. И все прегръща.
Дори зад спомените да се крия.
Макар че, полъхът му ме превръща
в птица... Случва се магия...
Разпервам пак крилете си за полет.
Дори и да те няма - ще летя. ...