Зад дъгата
ЗАД ДЪГАТА
Р.Чакърова
Случаен вятър с нежност ме погали,
а толкова прилича на ръцете ти...
Дали и той, докосвайки, познал е
какво сънувам и какво усещам?...
Едва ли... Вятър е. И все прегръща.
Дори зад спомените да се крия.
Макар че, полъхът му ме превръща
в птица... Случва се магия...
Разпервам пак крилете си за полет.
Дори и да те няма - ще летя.
Почти до върховете на тополите.
Почти до слънцето. Почти до любовта.
Ако я стигна, ще е цяло чудо...
Като това, че всъщност, оживях.
Ако не беше вятърното влюбване,
навярно да съм песен вече щях...
Дъгата пъстра силно ме разтърси -
преминах я. Зад нея няма нищо...
А вятърът отново ме потърси.
И мислите ми палаво разнищи.
Разплете ги, заплете ги наново.
Не устоях и също го поисках.
Довечера ще питам тайно совите
дали и ти си някъде наблизко...
Юни 2016'
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
