Зад хоризонта
482
0
0
Зад хоризонта
Как бавно и мъчително
животът ни изтича...
През иглени уши
ни се провират дните.
Какво ли, питам се,
зад хоризонта ни наднича:
дали е радост,
или са бедите?!
Каквото и да е,
готов съм с меч
да го посрещна!
Не може Злото
вече да ме изненада...
Защото всяка стъпка,
добра или погрешна,
е била при мене
и съм я изстрадал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
