Feb 10, 2012, 6:15 PM

Зад хоризонта

  Poetry
481 0 0

 

              Зад хоризонта

 

Как бавно и мъчително

животът ни изтича...

През иглени уши

ни се провират дните.

Какво ли, питам се,

зад хоризонта ни наднича:

дали е радост,

или са бедите?!

 

Каквото и да е,

готов съм с  меч

да го посрещна!

Не може Злото

 вече да ме изненада...

Защото всяка  стъпка,

добра или погрешна,

е била при мене

и съм я изстрадал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...