11.10.2018 г., 22:39

Зад кулисите

622 6 9

Свиват се в непривичното

тъмните ириси.

Вместо ден, усмивка блести.

Осветява наличното.

 

И е бяла дланта на врага,

и е остър ръбът

на широко скроените нрави…

Вероятно все пак

 

е да има какво да направи

първият порив

с последната странна мисъл.

Резултатът е факт –

 

добре изигран, както е и описан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде, смея се със сълзи... Пустото налагане!
  • Совите не са това, което са...Но им се налага да бъдат...
  • Благодаря Ви!
    Георги, красива е рутината, но колко много струва тя...
    Лидия, съкровено е споделеното от теб и е онова съкровено, което споделям.
    Роби, понякога се питам струват ли си аплодисментите мъката Добре е, че мъката умее да се надсмива над мислите ми, а любовта твърде бързо ги забравя...
    Да ви е цветно и ведро в онова, което макар понякога да ви дотяга, обичате да правите.
  • Съжалявам, не успях да го довърша - ,но интерпретаторът, не може да вложи свои нюанси, защото трябва да следва авторовата концепция“.
  • Браво, Лина!..Хареса ми стихът ти!...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...