11.10.2018 г., 22:39 ч.

Зад кулисите 

  Поезия » Друга
454 6 9

Свиват се в непривичното

тъмните ириси.

Вместо ден, усмивка блести.

Осветява наличното.

 

И е бяла дланта на врага,

и е остър ръбът

на широко скроените нрави…

Вероятно все пак

 

е да има какво да направи

първият порив

с последната странна мисъл.

Резултатът е факт –

 

добре изигран, както е и описан.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наде, смея се със сълзи... Пустото налагане!
  • Совите не са това, което са...Но им се налага да бъдат...
  • Благодаря Ви!
    Георги, красива е рутината, но колко много струва тя...
    Лидия, съкровено е споделеното от теб и е онова съкровено, което споделям.
    Роби, понякога се питам струват ли си аплодисментите мъката Добре е, че мъката умее да се надсмива над мислите ми, а любовта твърде бързо ги забравя...
    Да ви е цветно и ведро в онова, което макар понякога да ви дотяга, обичате да правите.
  • Съжалявам, не успях да го довърша - ,но интерпретаторът, не може да вложи свои нюанси, защото трябва да следва авторовата концепция“.
  • Браво, Лина!..Хареса ми стихът ти!...
  • Не е едно и също пред кулисите и зад кулисите. Пред тях може добре да го изиграеш, но зад тях оставаш със себе си и може да си удовлетворен или неудовлетворен. Там оставаш със своя живот, със своите радости и скърби, със своите щастливи и нещастни дни, със своите пориви и колебания, със своите успехи и грешки. Хареса ми с идеята да се надникне зад кулисите. Стори ми се интересно и това, че авторът предлага своето виждане, интерпретаторът /артист, музикант.../ може да вложи свои нюанси.
  • Красиво...
  • Фактът, или фактите объркват всеки един от нас, по специфичен за него/нея начин, Марго, но драматургията на творбата е такава, а на публиката е предоставена единствено възможността да реагира според емоциите, които изпитва. Благодаря Ти!*
    На всички прочели, добавили в любими, гласували - Благодаря! Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми стихът. Фактът ме обърква. Не го искам такъв, но така е описан, или разбран?
Предложения
: ??:??