Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага,
и е остър ръбът
на широко скроените нрави…
Вероятно все пак
е да има какво да направи
първият порив
с последната странна мисъл.
Резултатът е факт –
добре изигран, както е и описан.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени