Зад кулисите

Поезия » Друга

622 6 9

Свиват се в непривичното

тъмните ириси.

Вместо ден, усмивка блести.

Осветява наличното.

И е бяла дланта на врага,

и е остър ръбът

на широко скроените нрави…

Вероятно все пак

е да има какво да направи

първият порив

с последната странна мисъл.

Резултатът е факт –

добре изигран, както е и описан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Наде, смея се със сълзи... Пустото налагане!

2018-10-12T15:53:10+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Совите не са това, което са...Но им се налага да бъдат...

2018-10-12T13:52:09+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря Ви!
Георги, красива е рутината, но колко много струва тя...
Лидия, съкровено е споделеното от теб и е онова съкровено, което споделям.
Роби, понякога се питам струват ли си аплодисментите мъката Добре е, че мъката умее да се надсмива над мислите ми, а любовта твърде бързо ги забравя...
Да ви е цветно и ведро в онова, което макар понякога да ви дотяга, обичате да правите.

2018-10-12T09:57:52+03:00
Ida-L (Лидия)

Съжалявам, не успях да го довърша - ,но интерпретаторът, не може да вложи свои нюанси, защото трябва да следва авторовата концепция“.

2018-10-12T09:28:10+03:00
Роби (Роберт)

Браво, Лина!..Хареса ми стихът ти!...

2018-10-12T09:10:16+03:00