compireal (Христо Атанасов)
9 2
26.11.2009 г., 18:08 ч.

Зад мъглата 

  Поезия » Друга
746 0 2

Над улицата спуска се мъгла.
И вечер покорява небосвода.
Вървиш и зъзнеш – мразни времена,
но стопля те надеждата за пролет.

Листа окаляни се мятат във краката
и клоните безжизнени стърчат,
но през мъглата ти долавяш светлината
и бъдещето сякаш е пред теб.

Зад бялата завеса на мъглата
ти виждаш хора по-добри
и нейде там опират в небесата
модерни блокове, фучат коли-стрели.

Ах, бъдеще наситено с роботи,
къде, къде ли, ах, си ти ?
Сега те виждам зад мъглата,
а утре ще те видя ли? Кажи!

4-16 декември 1982 г.

© Христо Атанасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??