Nov 26, 2009, 6:08 PM

Зад мъглата 

  Poetry » Other
851 0 2
Над улицата спуска се мъгла.
И вечер покорява небосвода.
Вървиш и зъзнеш – мразни времена,
но стопля те надеждата за пролет.
Листа окаляни се мятат във краката
и клоните безжизнени стърчат,
но през мъглата ти долавяш светлината
и бъдещето сякаш е пред теб.
Зад бялата завеса на мъглата
ти виждаш хора по-добри
и нейде там опират в небесата
модерни блокове, фучат коли-стрели. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Атанасов All rights reserved.

Random works
: ??:??