Зад мъглата
Над улицата спуска се мъгла.
И вечер покорява небосвода.
Вървиш и зъзнеш – мразни времена,
но стопля те надеждата за пролет.
Листа окаляни се мятат във краката
и клоните безжизнени стърчат,
но през мъглата ти долавяш светлината
и бъдещето сякаш е пред теб.
Зад бялата завеса на мъглата
ти виждаш хора по-добри
и нейде там опират в небесата
модерни блокове, фучат коли-стрели.
Ах, бъдеще наситено с роботи,
къде, къде ли, ах, си ти ?
Сега те виждам зад мъглата,
а утре ще те видя ли? Кажи!
4-16 декември 1982 г.
© Христо Атанасов All rights reserved.
