Зад плета
('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля.
От страх да не объркам,не уших
премяната.Мечтах я съвършена.
"Ако харесат нея - тъй реших –
тогава само ще харесват мене."
А на мегдана моята сестра
танцуваше със зле ушита фуста.
И завистта във мене проскимтя,
че може тъй щастлива да се чувства,
че смело вее кривата пола
и че смеха й гайдите надпява.
Аз никога така не бих могла...
Дори насън не си го позволявам!
Душата ми се ще да си продам
поне веднъж и аз така да мога
да припна към хоро. Без глупав срам,
от който чак не дишам от тревога.
Животът ми минава зад плета.,
зает да се страхува да израства.
и никога да няма смелостта
поне веднъж да бъде Джаста Праста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
