5.04.2020 г., 23:38 ч.  

Зад плета 

  Поезия » Философска
1148 3 6


 ('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)

 

Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
 как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля.

 

От страх да не объркам,не уших
премяната.Мечтах я съвършена.
"Ако харесат нея - тъй реших –
тогава само ще харесват мене."

 

А на мегдана моята сестра
танцуваше със зле ушита фуста.
 И завистта във мене проскимтя,
че може тъй щастлива да се чувства,

 

че смело вее кривата пола
и че смеха й гайдите надпява.
Аз никога така не бих могла...
Дори насън не си го позволявам! 

 

Душата ми се ще да си продам
 поне веднъж и аз така да мога
 да припна към хоро. Без глупав срам,
 от който чак не дишам от тревога.

 

Животът ми минава зад плета., 

зает да се страхува да израства. 
и никога да няма смелостта
поне веднъж да бъде Джаста Праста.

 

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??