5.09.2014 г., 7:53

Зад рамката на картината

658 0 4

По-трудно е да си обикновен отколкото различен,

изгубваш се във тесни очертания

дори пред себе си – безличен

се криеш в сенките на бляскави сияния.

Съзнаваш липсата си на умение,

че само атом си във атмосферата,

таванът ти явява се спасение

понеже недорасъл си за ерата

на странното, различното и сложното,

които най-високо се ценят.

И точно тука идва невъзможното -

да будиш качества, които спят.

Да гониш със труда си дарования,

а сам да знаеш, че не става

сърцето ти да мре в негодувание,

а разумът ти да се примирява.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярвай в себе си,Рали!
  • Благодаря ти искрено за подкрепата, Стойна! И все пак, колкото и да ми се иска, не вярвам, че човек макар и с усилия, може да разбие рамките на собствените си възможности. За съжаление талант се развива, но не се създава.
  • "И точно тука идва невъзможното -
    да будиш качества, които спят.Да гониш със труда си дарования...
    Това е пределният миг на промяната в тебе, която ще те извиси до
    сътворяването на мечтите ти.Дерзай, защото го желаеш и го можеш!
    Поздрави от цялото ми сърце!!!
  • "че само атом си във атмосферата,
    таванът ти явява се спасение
    понеже недорасъл си за ерата"

    Тук сме на земята,за да се учим,да преоткриваме новия смисъл на живота и това лутане, до намирането и осъзнаването на някои истини, ни превят нерешителни и страхливи!Хубава тема върху която може много да се разсъждава!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...