Задушливо
Слънцето помръкна -
сиво-черен облак
с дланта си го закри...
Кълбета прах
вятърът повдигна
и в нежните треви
със свистене ги разби.
Птиците замлъкнаха,
небето натежа...
Разстла се
задушлива
плътна
тъга...
Синевата,
от облаци нахапана,
мълния раздра.
Олюля се въздухът
и
изтрещя.
Посипаха се
тежки ледени сълзи -
град цветята покоси,
а бяха напъпили
мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
