Слънцето помръкна -
сиво-черен облак
с дланта си го закри...
Кълбета прах
вятърът повдигна
и в нежните треви
със свистене ги разби.
Птиците замлъкнаха,
небето натежа...
Разстла се
задушлива
плътна
тъга...
Синевата,
от облаци нахапана,
мълния раздра.
Олюля се въздухът
и
изтрещя.
Посипаха се
тежки ледени сълзи -
град цветята покоси,
а бяха напъпили
мечти...
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
