Не посмях да замръкна на гроба ти.
Сякаш нещо ме дръпна нагоре...
Онзи беден прахосник ли беше,
или просто звездите... си тръгваха...

Не посмях да замръкна на гроба ти.
Само сложих букетче иглики.
Палнах малка свещица, за сбогом...
не последна, във памет на... живите.

Не посмях да замръкна на гроба ти.
Утре, казват, е мир на душите Ви...
Само просто целунах ти плочата,
само просто пред теб коленичих...

Не посмях да замръкна на гроба ти.
А черешите вече изпъстриха – 
топли сълзи за всички орисани
по страните ми пак се затичаха...

Не посмях да замръкна на гроба ти.
Нещо в мене току се пропука...
Да е памет за живите... мъртъвци,
дето все се преструват на... живи.

Не посмях да замръкна на гроба ти.
Пак ще дойда, със теб да поплачем.
Зная, Боже, че чуваш молитвите...
Но защо ме изгаряш – във огън?!