Jun 7, 2014, 10:38 AM

Задушница

  Poetry » Other
1K 0 0
Не посмях да замръкна на гроба ти.
Сякаш нещо ме дръпна нагоре...
Онзи беден прахосник ли беше,
или просто звездите... си тръгваха...
Не посмях да замръкна на гроба ти.
Само сложих букетче иглики.
Палнах малка свещица, за сбогом...
не последна, във памет на... живите.

Не посмях да замръкна на гроба ти.
Утре, казват, е мир на душите Ви...
Само просто целунах ти плочата,
само просто пред теб коленичих...

Не посмях да замръкна на гроба ти.
А черешите вече изпъстриха – 
топли сълзи за всички орисани
по страните ми пак се затичаха...
Не посмях да замръкна на гроба ти.
Нещо в мене току се пропука...
Да е памет за живите... мъртъвци,
дето все се преструват на... живи.
Не посмях да замръкна на гроба ти.
Пак ще дойда, със теб да поплачем.
Зная, Боже, че чуваш молитвите...
Но защо ме изгаряш – във огън?!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...