Задушница... за живите
Задушница е.
Облачно.
Омесени спомени-рани
раздават ръцете
изтръпнали.
Побелели от истини длани.
Ден за прошка...
Ден и за каене
... на живите.
Мъртвите днес си почиват.
Не скърбят.
Не мечтаят.
Не страдат.
Оставили са го на нас... завинаги.
Скръбта е
този свят...
И изтерзано
запалената свещ гори.
Студено...
Пробягват сенки
по иконите.
Олтарът е в мълчание блажено.
И капе восъкът.
Отронени
са мислите за образи отминали.
До болка е червено виното.
Покоят даже с вино сме преливали...
Прегръдката за сбогом е за живите.
Безкраят още е така далече...
По устните вина пълзи.
Истинала.
А стъпките отмерват ритъм вечен.
И днес покоят не е цел без име...
Върти се пак светът с посока,
щом шепот нежен - "Намери ме!" -
чертае
новата
пътека...
Задушница....
за живите....
за прошка...
преливам днес пак със червено вино...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
