Задъхани нощи
Задъхани са дългите ни нощи
и многоточия са твоите ръце.
Над теб политам, после падам... още!
И ме настига Седмото небе.
Събирам капките по голото ти тяло,
и изригвам, тишината пее с твоя вик.
Не знам коя съм! Край или начало -
имаш ме във най-разтърсващия миг.
Вие диво, земетръсно мрака,
разтваря се венериният хълм,
и водопадите ти в мене плачат,
стенеш с воплите на бурята отвън.
***
Като в окото на торнадо става тихо,
цъфти по миглите му нощен цвят.
В ръцете ти усещам, че съм жива...
Раждам се отново... С твоя аромат.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
)
