Каквото и да кажеш, е било.
Каквото и да скриеш, е причина.
Дъхът ми топли потното стъкло.
Сърцето е под ключ и карантина.

Очите ти са празни като храм.
И няма на кого да се помоля
за връщане от миналото; там,
където бях обичана. И твоя.

Не ми достига топлият ти смях.
Тук, дето съм сираче в катедрала.
Кажи ми, че съм глупава. И бях
по-глупава, преди да съм разбрала,

че мога да живея и сама.
Без обич, без посока на компаса.
Научих се да светя в тъмнина;
да търся нежност в образи неясни.

Ти пак си тук, до потното стъкло,
на прага на отлитаща година.
Каквото и да кажеш, е било.
Каквото и да скриеш, е причина...