29.07.2008 г., 9:58 ч.

Задъхано от празност 

  Поезия
768 0 15

Задъхано от празност

Заваля ли? Дъждът се обърка,

да се спре по прозорците търсещо,

моят дом е от празност задъхан,

всичко тука е пусто до пръскване.

А стените са черни изгнаници,

преживяващи дните в мълчание,

с празни вени, до болка пропукани,

чакат някой да срути остатъка.

Полилеят мъждука осъдено,

стиснал с зъби парчета от светлото,

овехтелите столове сънено,

отброяват изстиващи времето.

Заваля ли? Дъждът се опита

да измие оттука забравата,

тежки капки забързано идващи,

се стопиха в мъглата ми няма.

 

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??