Задъхано от празност
Задъхано от празност
Заваля ли? Дъждът се обърка,да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници,
преживяващи дните в мълчание,
с празни вени, до болка пропукани,
чакат някой да срути остатъка.
Полилеят мъждука осъдено,
стиснал с зъби парчета от светлото,
овехтелите столове сънено,
отброяват изстиващи времето.
Заваля ли? Дъждът се опита
да измие оттука забравата,
тежки капки забързано идващи,
се стопиха в мъглата ми няма.
© Эоя Михова All rights reserved.
