Jul 29, 2008, 9:58 AM

Задъхано от празност 

  Poetry
818 0 15

Задъхано от празност

Заваля ли? Дъждът се обърка,

да се спре по прозорците търсещо,

моят дом е от празност задъхан,

всичко тука е пусто до пръскване.

А стените са черни изгнаници,

преживяващи дните в мълчание,

с празни вени, до болка пропукани,

чакат някой да срути остатъка.

Полилеят мъждука осъдено,

стиснал с зъби парчета от светлото,

овехтелите столове сънено,

отброяват изстиващи времето.

Заваля ли? Дъждът се опита

да измие оттука забравата,

тежки капки забързано идващи,

се стопиха в мъглата ми няма.

 

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??