Заедно
До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна
завихрям урагани от слова,
а после, изтощено-безутешна,
опитвам себе си да събера?
Когато пък съм слънчева стихия
и често те изгарям с мисълта,
приемаш ли ме като орисия,
или оставам въгленче в жарта?
Понякога съм бързоструен ручей,
а друг път - жрицата на любовта,
и филм съм, черно-бял и скучен,
и птица със разперени крила.
До мен ли си? Прегръщаш ли съдбата,
дори далечна с тебе да летя?
Приемеш ли, приемаш и жената.
Различната, със многото лица.
Таня Мезева
До тебе съм - и весела и тъжна,
в сълзите ти съм капчица и сол.
В пустинята, когато се загубиш,
съм хладен пясък, нотичка, бемол,
превърнал музиката тъжно-гневна
в хармония от смях и светлина –
теб цяла – изтощено-безутешна
в единствена и истинска жена.
Стихия си за мен, случайност, болест,
гореща мисъл – просто си това,
което врачките наричат орис –
родена в жар, за мен си любовта,
намокрила ме с хладните си капки,
събудила желание и страст -
цял цветен филм - наистина загадка,
и озвучен от твоя искащ глас.
До тебе съм, прегръща ни съдбата –
летим над многошарения свят.
Ти винаги за мен ще си жената
с която и в смъртта ще съм богат…
Ивайло Ценов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
