tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
1.06.2014 г., 21:51 ч.

Заедно 

  Поезия » Любовна
710 0 10

 

До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза, 
изгубена в пустинята, объркана, 
пак диря теб, оазис във нощта? 
До мен ли си, когато силно гневна
завихрям урагани от слова, 
а после, изтощено-безутешна, 
опитвам себе си да събера? 
Когато пък съм слънчева стихия 
и често те изгарям с мисълта, 
приемаш ли ме като орисия, 
или оставам въгленче в жарта? 
Понякога съм бързоструен ручей, 
а друг път - жрицата на любовта, 
и филм съм, черно-бял и скучен, 
и птица със разперени крила. 
До мен ли си? Прегръщаш ли съдбата, 
дори далечна с тебе да летя? 
Приемеш ли, приемаш и жената. 
Различната, със многото лица.

Таня Мезева


До тебе съм - и весела и тъжна, 
в сълзите ти съм капчица и сол. 
В пустинята, когато се загубиш, 
съм хладен пясък, нотичка, бемол, 
превърнал музиката тъжно-гневна 
в хармония от смях и светлина – 
теб цяла – изтощено-безутешна 
в единствена и истинска жена. 
Стихия си за мен, случайност, болест, 
гореща мисъл – просто си това, 
което врачките наричат орис – 
родена в жар, за мен си любовта, 
намокрила ме с хладните си капки,
събудила желание и страст - 
цял цветен филм - наистина загадка, 
и озвучен от твоя искащ глас. 
До тебе съм, прегръща ни съдбата – 
летим над многошарения свят. 
Ти винаги за мен ще си жената 
с която и в смъртта ще съм богат…

Ивайло Ценов 


© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??